Jul 9, 2011, 12:04 PM

Път 

  Poetry » Phylosophy
868 0 2

На Минчо Г. Минчев

 

До чертата и след нея търсим своя рай.

И кой чертата определя, и кой със думите играй?

Една греховност ни поваля,

с илюзии живота щом градим,

че преходна е всяка слава.

А истината дълго ни боли.

Открехваме ненужна властност,

отсяваме със лековерие дори

безоблачно присъствие на вяли страсти.

В измислен свят условности търпим.

Кога към себе си ще се обърнем

по този дълъг път - неизвървим -

през рамо своята греховност все прегърнали,

че земни сме?... Затуй ще ни боли!

 

© Павлина Райкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??