Път
На Минчо Г. Минчев
До чертата и след нея търсим своя рай.
И кой чертата определя, и кой със думите играй?
Една греховност ни поваля,
с илюзии живота щом градим,
че преходна е всяка слава.
А истината дълго ни боли.
Открехваме ненужна властност,
отсяваме със лековерие дори
безоблачно присъствие на вяли страсти.
В измислен свят условности търпим.
Кога към себе си ще се обърнем
по този дълъг път - неизвървим -
през рамо своята греховност все прегърнали,
че земни сме?... Затуй ще ни боли!
© Павлина Райкова All rights reserved.
