Как и защо е светът тъй устроен?
От този въпрос съм безмерно разстроен.
Отговор няма, поне не достоен,
но не го и вълнува народа безброен.

Защо да живеем? - без смисъл, без цел -
към какво се стремим и защо?
Ред непонятен за мен е човекът нявга отдавна въвел.

Дали за пиршества, гуляи,
забавления безчет
с присъщи плътски обичаи -
содомия навред?

Или за лични идеали
поставени от нас самите,
стремглаво следвайки мечтите
от земята до звездите.
И като ги постигнем?
Завършил ли е пътят наш?;

а изходът един и същ е -
камък с кръст и къс пасаж..

Виж, ако знаеш, че след този дълъг път
мигом ще се озовеш в бленуван райски кът,
това е друго нещо...

Но пък тогава, може би,
вси ще се разбързат към задгробните си дни.
И като стигнат там, какво?
след време все ще им омръзне.
Кажи! Кажи тогаз какво?;

и цикълът ще се повтори
perpetuum mobile във кръг
и като камъка Сизифов
отново буташ туй тегло.