21.03.2013 г., 9:21

Път

655 0 0

Как и защо е светът тъй устроен?
От този въпрос съм безмерно разстроен.
Отговор няма, поне не достоен,
но не го и вълнува народа безброен.

Защо да живеем? - без смисъл, без цел -
към какво се стремим и защо?
Ред непонятен за мен е човекът нявга отдавна въвел.

Дали за пиршества, гуляи,
забавления безчет
с присъщи плътски обичаи -
содомия навред?

Или за лични идеали
поставени от нас самите,
стремглаво следвайки мечтите
от земята до звездите.
И като ги постигнем?
Завършил ли е пътят наш?;

а изходът един и същ е -
камък с кръст и къс пасаж..

Виж, ако знаеш, че след този дълъг път
мигом ще се озовеш в бленуван райски кът,
това е друго нещо...

Но пък тогава, може би,
вси ще се разбързат към задгробните си дни.
И като стигнат там, какво?
след време все ще им омръзне.
Кажи! Кажи тогаз какво?;

и цикълът ще се повтори
perpetuum mobile във кръг
и като камъка Сизифов
отново буташ туй тегло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дим Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...