21.03.2013 г., 9:21

Път

656 0 0

Как и защо е светът тъй устроен?
От този въпрос съм безмерно разстроен.
Отговор няма, поне не достоен,
но не го и вълнува народа безброен.

Защо да живеем? - без смисъл, без цел -
към какво се стремим и защо?
Ред непонятен за мен е човекът нявга отдавна въвел.

Дали за пиршества, гуляи,
забавления безчет
с присъщи плътски обичаи -
содомия навред?

Или за лични идеали
поставени от нас самите,
стремглаво следвайки мечтите
от земята до звездите.
И като ги постигнем?
Завършил ли е пътят наш?;

а изходът един и същ е -
камък с кръст и къс пасаж..

Виж, ако знаеш, че след този дълъг път
мигом ще се озовеш в бленуван райски кът,
това е друго нещо...

Но пък тогава, може би,
вси ще се разбързат към задгробните си дни.
И като стигнат там, какво?
след време все ще им омръзне.
Кажи! Кажи тогаз какво?;

и цикълът ще се повтори
perpetuum mobile във кръг
и като камъка Сизифов
отново буташ туй тегло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дим Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...