4 ago 2016, 17:43

Път 

  Poesía » Filosófica
556 0 1

С крила леки, от мор натежали,
търся утеха под някоя сянка.
Слънцето със своите лъчи ми блещи,
дай ми време за заслужена дрямка.

Дъжд заваля, кал по земята се стече,
мрачно небе обхвана далечния кръгозор,
морът премина, пътят е далече
                                     –  Как да продължа?

 

© Лев К Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??