Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
28 oct 2019, 21:42

Път към Дома 

  Poesía » Civil
787 3 4

(за една вечна приятелка)

 

Този свят като старо море
ще напомня с шумà от прибоя,
че летящото време ще спре
чак когато, пленена в покоя,

 

призовеш оня лъч светлина,
който дълго си дирила в мрака.
Виж душата си – вечна вълна,
как се плисва, щом Някой я чака...

 

Бели думи и нощни мечти –
може би са докрай изброени,
и лети твоят порив, лети
по кръвта на тревожните вени.

 

През дъха, като бърза стрела,
само с капчици зов напоена,
да извикаш към Него: "Ела!"
Аз вълна съм, от Тебе родена!"

 

Този свят като старо море
ще се дръпне, дори вълноломен,
а сърцето ти в миг ще съзре
как се ражда най-светлият спомен...

 

Как във тихата нощна тъма,
след молитва, на буря присъща,
си намерила път към Дома,
в който духом човек се завръща.

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??