28.10.2019 г., 21:42 ч.

Път към Дома 

  Поезия » Гражданска
906 4 4
(за една вечна приятелка)
Този свят като старо море
ще напомня с шумà от прибоя,
че летящото време ще спре
чак когато, пленена в покоя,
призовеш оня лъч светлина,
който дълго си дирила в мрака.
Виж душата си – вечна вълна,
как се плисва, щом Някой я чака...
Бели думи и нощни мечти –
може би са докрай изброени,
и лети твоят порив, лети ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Предложения
: ??:??