Път към Дома
(за една вечна приятелка)
Този свят като старо море
ще напомня с шумà от прибоя,
че летящото време ще спре
чак когато, пленена в покоя,
призовеш оня лъч светлина,
който дълго си дирила в мрака.
Виж душата си – вечна вълна,
как се плисва, щом Някой я чака...
Бели думи и нощни мечти –
може би са докрай изброени,
и лети твоят порив, лети
по кръвта на тревожните вени.
През дъха, като бърза стрела,
само с капчици зов напоена,
да извикаш към Него: "Ела!"
Аз вълна съм, от Тебе родена!"
Този свят като старо море
ще се дръпне, дори вълноломен,
а сърцето ти в миг ще съзре
как се ражда най-светлият спомен...
Как във тихата нощна тъма,
след молитва, на буря присъща,
си намерила път към Дома,
в който духом човек се завръща.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
