24 feb 2009, 8:58

Път към мен (2002)

932 0 1

 

Ще се заключа в тъмна, вехта стая,

на всичките условности на Края

и всичките прозорци ще зазидам

към онзи Свят навън – рояк от гниди.

 

Със себе си единствено ще взема

най-моите си, жилави проблеми.

И ще ги съблека, ще ги тормозя.

Ще ги боли. Ще ги превърна в проза.

 

Защото ме изсмукаха до дъно. И  крещях.

Пред формули и теореми все безсилна бях.

Нищожна. Невъзможност. Назидание.

Сериозна. Страх. Страдание.

 

На кладата на моя жизнен път

безсилни, жалки, долни ще крещят.

А аз ще плача. Вече облекчена.

Това ще бъде Моят Път към Мене...

 

2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Саша,прекрасен стих! И все пак се прокрадва нотка на оптимизъм,проблясък на надежда ли е това!?-О,да,вярвам горещо ,че е така!Пътят към тебе е спасението от "жилавите" дилеми на още по-жилавият живот!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...