24 feb 2009, 8:58

Път към мен (2002)

927 0 1

 

Ще се заключа в тъмна, вехта стая,

на всичките условности на Края

и всичките прозорци ще зазидам

към онзи Свят навън – рояк от гниди.

 

Със себе си единствено ще взема

най-моите си, жилави проблеми.

И ще ги съблека, ще ги тормозя.

Ще ги боли. Ще ги превърна в проза.

 

Защото ме изсмукаха до дъно. И  крещях.

Пред формули и теореми все безсилна бях.

Нищожна. Невъзможност. Назидание.

Сериозна. Страх. Страдание.

 

На кладата на моя жизнен път

безсилни, жалки, долни ще крещят.

А аз ще плача. Вече облекчена.

Това ще бъде Моят Път към Мене...

 

2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Саша,прекрасен стих! И все пак се прокрадва нотка на оптимизъм,проблясък на надежда ли е това!?-О,да,вярвам горещо ,че е така!Пътят към тебе е спасението от "жилавите" дилеми на още по-жилавият живот!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...