Път към мен (2002)
Ще се заключа в тъмна, вехта стая,
на всичките условности на Края
и всичките прозорци ще зазидам
към онзи Свят навън – рояк от гниди.
Със себе си единствено ще взема
най-моите си, жилави проблеми.
И ще ги съблека, ще ги тормозя.
Ще ги боли. Ще ги превърна в проза.
Защото ме изсмукаха до дъно. И крещях.
Пред формули и теореми все безсилна бях.
Нищожна. Невъзможност. Назидание.
Сериозна. Страх. Страдание.
На кладата на моя жизнен път
безсилни, жалки, долни ще крещят.
А аз ще плача. Вече облекчена.
Това ще бъде Моят Път към Мене...
2002
© Александра Симеонова All rights reserved.
