rudin (Иван Христов) rudin (Иван Христов)
1 858
19 ene 2010, 0:10

Път към превала

648 0 2

 

 

Много вървяхме, малко остава.

Набори бяхме - строй оредява.

Чувам тръбата, пак минал метър,

там, в необята, пред свети Петър.

 

Днеска сме тука - утре ни няма

като боклука -  в черната яма.

Нещото - в нищо. Никаква драма.

Всеки разнищва своята карма.

 

Тук ще остане  стих в  две-три книги.

Нямам имане. Тръгвам, ювиги!

Носят си кръста близки и внуци -

пътят не свършва с мойте папуци.

 

Той е безкраен и е за всички,

полъх случаен - литнали птички.

Там, до премала крача в молебен

път към превала с острия гребен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0