19 ene 2010, 0:10

Път към превала

652 0 2

 

 

Много вървяхме, малко остава.

Набори бяхме - строй оредява.

Чувам тръбата, пак минал метър,

там, в необята, пред свети Петър.

 

Днеска сме тука - утре ни няма

като боклука -  в черната яма.

Нещото - в нищо. Никаква драма.

Всеки разнищва своята карма.

 

Тук ще остане  стих в  две-три книги.

Нямам имане. Тръгвам, ювиги!

Носят си кръста близки и внуци -

пътят не свършва с мойте папуци.

 

Той е безкраен и е за всички,

полъх случаен - литнали птички.

Там, до премала крача в молебен

път към превала с острия гребен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...