19 янв. 2010 г., 00:10

Път към превала 

  Поэзия » Философская
506 0 2

 

 

Много вървяхме, малко остава.

Набори бяхме - строй оредява.

Чувам тръбата, пак минал метър,

там, в необята, пред свети Петър.

 

Днеска сме тука - утре ни няма

като боклука -  в черната яма.

Нещото - в нищо. Никаква драма.

Всеки разнищва своята карма.

 

Тук ще остане  стих в  две-три книги.

Нямам имане. Тръгвам, ювиги!

Носят си кръста близки и внуци -

пътят не свършва с мойте папуци.

 

Той е безкраен и е за всички,

полъх случаен - литнали птички.

Там, до премала крача в молебен

път към превала с острия гребен...

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??