Много вървяхме, малко остава.
Набори бяхме - строй оредява.
Чувам тръбата, пак минал метър,
там, в необята, пред свети Петър.
Днеска сме тука - утре ни няма
като боклука - в черната яма.
Нещото - в нищо. Никаква драма.
Всеки разнищва своята карма.
Тук ще остане стих в две-три книги.
Нямам имане. Тръгвам, ювиги!
Носят си кръста близки и внуци -
пътят не свършва с мойте папуци. ...