Път към превала

rudin (Иван Христов)
865 1445

19.01.2010 г., 0:10 ч.

Поезия » Философска

499 0 2

Много вървяхме, малко остава.

Набори бяхме - строй оредява.

Чувам тръбата, пак минал метър,

там, в необята, пред свети Петър.

Днеска сме тука - утре ни няма

като боклука - в черната яма.

Нещото - в нищо. Никаква драма.

Всеки разнищва своята карма.

Тук ще остане стих в две-три книги.

Нямам имане. Тръгвам, ювиги!

Носят си кръста близки и внуци -

пътят не свършва с мойте папуци.

Той е безкраен и е за всички,

полъх случаен - литнали птички.

Там, до премала крача в молебен

път към превала с острия гребен...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.