Път към превала
Много вървяхме, малко остава.
Набори бяхме - строй оредява.
Чувам тръбата, пак минал метър,
там, в необята, пред свети Петър.
Днеска сме тука - утре ни няма
като боклука - в черната яма.
Нещото - в нищо. Никаква драма.
Всеки разнищва своята карма.
Тук ще остане стих в две-три книги.
Нямам имане. Тръгвам, ювиги!
Носят си кръста близки и внуци -
пътят не свършва с мойте папуци.
Той е безкраен и е за всички,
полъх случаен - литнали птички.
Там, до премала крача в молебен
път към превала с острия гребен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
усмихна ме Рудин !! 
