12 oct 2014, 19:06

Път към себе си

575 0 0

Ръцете ти обгръщат моето тяло.

Потъвам в прегръдката ти,

усещам сърцето ти затуптяло.

 

Мислите ми се извисяват,

същността ми се изпълва със сила

благодарение на твоята закрила.

 

Потъвам в очите ти.

Един нов свят се открива пред мен,

искам това да продължава всеки ден.

Поглъщам спокойствието, което като лъчи светлина

се разпръсква от твоята душа.

 

Но нещо внезапно се променя

и тайнство светлината в погледа ти заменя.

Чувствам, че болка същността ти разкъсва,

отрова в тялото ти се разпръсква.

Но ти се опитваш това от мен да скриеш

и демонте във теб да прикриеш.

 

Питам се дали душата ти тъгува.

Виждам нещо непознато в очите ти нахлува.

Искам за него да ми разкажеш,

моля се, твоята същност да ми покажеш.

Но навярно това е някаква тайна,

скрита зад всеки твой израз, всяка дума омайна.

 

Надявам се да ми позволиш да те опозная,

надявам се - заедно със теб да мечтая

и искам това да продължи до края!

 

 

Но ето, погледът ти се променя.

Присвиваш очи

и спокойствието със страх се заменя.

Какво се случва в душата ти не зная.

Искам да ти помогна, но не мога

и се терзая.

 

 

Сякаш друг човек гледа през твоите очи,

навярно той нанася в живота ти щети.

Буря в твоята душа вилнее,

а сърцето ми за Теб копнее.

Нека тялото ти почувства моята любов,

не чуваш ли- това е зов!

 

Демоните трябва да прогониш.

Събери сили себе си да догониш.

 

Ветрове ще те блъскат в различни посоки,

ще трябва да прекосиш планини високи.

Слънце очите ти ще заслепява,

а горещина ще изпепелява

онова,което от теб остава.

 

Но знай, че всеки порив на вятъра носи моя аромат,

На всеки планински връх ще усещаш моя опиат.

Слънцето, което заслепява очите ти

преди това е галило косите ми.

А горещината - тя е страстта,

тя е пътя към вечността.

Тя те изгаря и боли,

но знай, че без нея студа ще те сломи.

 

Когато пътя към себе си извървиш,

когато спокойствието във теб отново приютиш

ще разбереш, че право към мен си вървял

и въпреки болката си оцелял.

 

Аз ще съм там.

Надявам се да те видя засмян.

В прегръдката ти отново ще потъна

и устните ти ще целуна.

 

Магия пространството ще изпълни

и ще усетим душите си отново пълни.

Телата ще си нашепват,

а сърцата в синхрон ще потрепват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...