Oct 12, 2014, 7:06 PM

Път към себе си

571 0 0

Ръцете ти обгръщат моето тяло.

Потъвам в прегръдката ти,

усещам сърцето ти затуптяло.

 

Мислите ми се извисяват,

същността ми се изпълва със сила

благодарение на твоята закрила.

 

Потъвам в очите ти.

Един нов свят се открива пред мен,

искам това да продължава всеки ден.

Поглъщам спокойствието, което като лъчи светлина

се разпръсква от твоята душа.

 

Но нещо внезапно се променя

и тайнство светлината в погледа ти заменя.

Чувствам, че болка същността ти разкъсва,

отрова в тялото ти се разпръсква.

Но ти се опитваш това от мен да скриеш

и демонте във теб да прикриеш.

 

Питам се дали душата ти тъгува.

Виждам нещо непознато в очите ти нахлува.

Искам за него да ми разкажеш,

моля се, твоята същност да ми покажеш.

Но навярно това е някаква тайна,

скрита зад всеки твой израз, всяка дума омайна.

 

Надявам се да ми позволиш да те опозная,

надявам се - заедно със теб да мечтая

и искам това да продължи до края!

 

 

Но ето, погледът ти се променя.

Присвиваш очи

и спокойствието със страх се заменя.

Какво се случва в душата ти не зная.

Искам да ти помогна, но не мога

и се терзая.

 

 

Сякаш друг човек гледа през твоите очи,

навярно той нанася в живота ти щети.

Буря в твоята душа вилнее,

а сърцето ми за Теб копнее.

Нека тялото ти почувства моята любов,

не чуваш ли- това е зов!

 

Демоните трябва да прогониш.

Събери сили себе си да догониш.

 

Ветрове ще те блъскат в различни посоки,

ще трябва да прекосиш планини високи.

Слънце очите ти ще заслепява,

а горещина ще изпепелява

онова,което от теб остава.

 

Но знай, че всеки порив на вятъра носи моя аромат,

На всеки планински връх ще усещаш моя опиат.

Слънцето, което заслепява очите ти

преди това е галило косите ми.

А горещината - тя е страстта,

тя е пътя към вечността.

Тя те изгаря и боли,

но знай, че без нея студа ще те сломи.

 

Когато пътя към себе си извървиш,

когато спокойствието във теб отново приютиш

ще разбереш, че право към мен си вървял

и въпреки болката си оцелял.

 

Аз ще съм там.

Надявам се да те видя засмян.

В прегръдката ти отново ще потъна

и устните ти ще целуна.

 

Магия пространството ще изпълни

и ще усетим душите си отново пълни.

Телата ще си нашепват,

а сърцата в синхрон ще потрепват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...