Ръждивите делници все се търкалят по стръмния хребет на времето. Достигнахме билото. Пладне преваля, а още животът е шеметен. Надолу по урвата тръгна отскоро каруцата, с дни натоварена. Със дните задъхани бръчките спорят, а нощем със сънища шарени. И казват - за обич било твърде късно - тя, нашата, вече се свършила. Но тя, любовта, като феникс възкръсна, макар изтощена и мършава. Разтърсват ни трепети - жадни по детски, протягаме устни подканящи. И нека търкалят се дните горещи по пътя към нашето щастие.
"Ръждивите делници все се търкалят
по стръмния хребет на времето.
Достигнахме билото. Пладне преваля,
а още животът е шеметен."
Това му е хубавото на живота,че си остава шеметен въпреки
А твоят стих е прекрасен!Хареса ми спорът на бръчките с шарените сънища и с дните задъхани,а също и силата и светлината,които излъчва целият стих !Поздрав,страхотна си !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.