Път към щастието
Ръждивите делници все се търкалят
по стръмния хребет на времето.
Достигнахме билото. Пладне преваля,
а още животът е шеметен.
Надолу по урвата тръгна отскоро
каруцата, с дни натоварена.
Със дните задъхани бръчките спорят,
а нощем със сънища шарени.
И казват - за обич било твърде късно -
тя, нашата, вече се свършила.
Но тя, любовта, като феникс възкръсна,
макар изтощена и мършава.
Разтърсват ни трепети - жадни по детски,
протягаме устни подканящи.
И нека търкалят се дните горещи
по пътя към нашето щастие.
по стръмния хребет на времето.
Достигнахме билото. Пладне преваля,
а още животът е шеметен.
Надолу по урвата тръгна отскоро
каруцата, с дни натоварена.
Със дните задъхани бръчките спорят,
а нощем със сънища шарени.
И казват - за обич било твърде късно -
тя, нашата, вече се свършила.
Но тя, любовта, като феникс възкръсна,
макар изтощена и мършава.
Разтърсват ни трепети - жадни по детски,
протягаме устни подканящи.
И нека търкалят се дните горещи
по пътя към нашето щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
