Път към Съдбата

                   на С...

... и почва Дългото пътуване

към теб, и към онези Истини,

с които цял Живот общуваме

и като него са: единствени...

Животът ми ще мине в път

с посока – теб и „неизвестното“ –

и дните да ми дотежат

не бих склонил да диря „лесното“...

И все пъувам през нощта,

но нямам сън и през деня

по пътищата на Света

мечтите си да приютя́...

Но всяка крайна гара – знам

покой ще бъде относителен

и тръгвайки на път оттам

ще търся „изходът“ спасителен...

Край мен – във търсене на бряг

ще са крайпътните дръвчета –

„Не се ли уморихте в бяг,

но все към нищото, момчета?...“

Ритмично тракат колела́

надбягвам  вятъра в мъглата –

и чувам властен глас: „Ела́!...

Ела́ и настигни Съдбата..“       06.06.2021.