6.06.2021 г., 12:54

Път към Съдбата

389 0 0

 

Път към Съдбата

                   на С...

... и почва Дългото пътуване

към теб, и към онези Истини,

с които цял Живот общуваме

и като него са: единствени...

 

Животът ми ще мине в път

с посока – теб и „неизвестното“

и дните да ми дотежат

не бих склонил да диря „лесното“...

 

И все пъувам през нощта,

но нямам сън и през деня

по пътищата на Света

мечтите си да приютя́...

 

Но всяка крайна гара – знам

покой ще бъде относителен

и тръгвайки на път оттам

ще търся „изходът“ спасителен...

 

Край мен – във търсене на бряг

ще са крайпътните дръвчета –

„Не се ли уморихте в бяг,

но все към нищото, момчета?...“

 

Ритмично тракат колела́

надбягвам  вятъра в мъглата –

и чувам властен глас: „Ела́!...

Ела́ и настигни Съдбата..“       06.06.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....