Път към Съдбата
на С...
... и почва Дългото пътуване
към теб, и към онези Истини,
с които цял Живот общуваме
и като него са: единствени...
Животът ми ще мине в път
с посока – теб и „неизвестното“ –
и дните да ми дотежат
не бих склонил да диря „лесното“...
И все пъувам през нощта,
но нямам сън и през деня
по пътищата на Света
мечтите си да приютя́...
Но всяка крайна гара – знам
покой ще бъде относителен
и тръгвайки на път оттам
ще търся „изходът“ спасителен...
Край мен – във търсене на бряг
ще са крайпътните дръвчета –
„Не се ли уморихте в бяг,
но все към нищото, момчета?...“
Ритмично тракат колела́
надбягвам вятъра в мъглата –
и чувам властен глас: „Ела́!...
Ела́ и настигни Съдбата..“ 06.06.2021.
© Коста Качев Всички права запазени