Jun 6, 2021, 12:54 PM

Път към Съдбата

  Poetry » Love
390 0 0

 

Път към Съдбата

                   на С...

... и почва Дългото пътуване

към теб, и към онези Истини,

с които цял Живот общуваме

и като него са: единствени...

 

Животът ми ще мине в път

с посока – теб и „неизвестното“

и дните да ми дотежат

не бих склонил да диря „лесното“...

 

И все пъувам през нощта,

но нямам сън и през деня

по пътищата на Света

мечтите си да приютя́...

 

Но всяка крайна гара – знам

покой ще бъде относителен

и тръгвайки на път оттам

ще търся „изходът“ спасителен...

 

Край мен – във търсене на бряг

ще са крайпътните дръвчета –

„Не се ли уморихте в бяг,

но все към нищото, момчета?...“

 

Ритмично тракат колела́

надбягвам  вятъра в мъглата –

и чувам властен глас: „Ела́!...

Ела́ и настигни Съдбата..“       06.06.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...