Път към теб
Няма как да достигна до теб –
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.
Планини и реки ни делят
от сълзи и затихнали рани.
Явно сбъркан е нашият път –
през гората напряко ще хвана.
Има тръни, но има цветя
и живителни ручеи вяра.
Ще лекувам с отрова на змия
страхове, стари болки, кошмари...
На гранит с упоритата твърд
и с куража на горди кондори
зрънце обич ще пазя до смърт
и с тревата за теб ще говоря.
Няма как да те стигна сега –
знам, че още си много далече,
но когато се срещнем, с ръка
ще нахраня рояк птици с вечност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
