Jan 25, 2017, 4:31 PM

Път към теб

  Poetry
1.1K 8 17

Няма как да достигна до теб – 
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.

Планини и реки ни делят
от сълзи и затихнали рани.
Явно сбъркан е нашият път – 
през гората напряко ще хвана.

Има тръни, но има цветя
и живителни ручеи вяра.
Ще лекувам с отрова на змия
страхове, стари болки, кошмари...

На гранит с упоритата твърд
и с куража на горди кондори
зрънце обич ще пазя до смърт
и с тревата за теб ще говоря.

Няма как да те стигна сега – 
знам, че още си много далече, 
но когато се срещнем, с ръка
ще нахраня рояк птици с вечност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...