BeH (Венцислав Крумов)
22 36
12 dic 2005, 22:17

Път към вечността 

  Poesía
945 0 4
Път към вечността
 
 
Пламъчето бавно избледнява...
Празнотата ме изпълва
до полуда, не прощава.
Вече спря и да се съмва...
 
Денят превърна се в заблуда,
донесе мрака, сънищата взе...
Сам, във себе си изгубен,
пътя празен аз поех!
 
Живот безплътен не мога да живея,
искрящ с фалшива топлина!
В компания на сенки, душата да пилея
за късче слаба, бледа светлина...
 
В лабиринт от звуци търся тишина,
в земя на мъртви диря живите цветя...
Очите слепи отнеха реалността,
оставиха ме сам да търся вечността....

© Венцислав Крумов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиви стихове. Дано любовта се е върнала при теб. 6 от мен.И ти пожелавам да възродиш любовта.
  • А всъщност има ли вечност и ако има какво представлява тя?!Дали това е пътят към самия себе си...Неее!!!Ако не уважаваш решенията си,значи не уважаваш и себе си..Ти си ми умничък и можеш..Оценката си я знаеш,защото съм ти фенка
  • Хубав стих!Браво!
  • И това стихче е прекрасно като останалите Браво!Възхищавам ти се 6 от мен :О)
Propuestas
: ??:??