12 дек. 2005 г., 22:17

Път към вечността 

  Поэзия
1034 0 4
Път към вечността
Пламъчето бавно избледнява...
Празнотата ме изпълва
до полуда, не прощава.
Вече спря и да се съмва...
Денят превърна се в заблуда,
донесе мрака, сънищата взе...
Сам, във себе си изгубен,
пътя празен аз поех!
Живот безплътен не мога да живея,
искрящ с фалшива топлина!
В компания на сенки, душата да пилея ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Крумов Все права защищены

Предложения
: ??:??