12 дек. 2005 г., 22:17

Път към вечността

1.2K 0 4
Път към вечността     Пламъчето бавно избледнява... Празнотата ме изпълва до полуда, не прощава. Вече спря и да се съмва...   Денят превърна се в заблуда, донесе мрака, сънищата взе... Сам, във себе си изгубен, пътя празен аз поех!   Живот безплътен не мога да живея, искрящ с фалшива топлина! В компания на сенки, душата да пилея за късче слаба, бледа светлина...   В лабиринт от звуци търся тишина, в земя на мъртви диря живите цветя... Очите слепи отнеха реалността, оставиха ме сам да търся вечността....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Крумов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиви стихове. Дано любовта се е върнала при теб. 6 от мен.И ти пожелавам да възродиш любовта.
  • А всъщност има ли вечност и ако има какво представлява тя?!Дали това е пътят към самия себе си...Неее!!!Ако не уважаваш решенията си,значи не уважаваш и себе си..Ти си ми умничък и можеш..Оценката си я знаеш,защото съм ти фенка
  • Хубав стих!Браво!
  • И това стихче е прекрасно като останалите Браво!Възхищавам ти се 6 от мен :О)

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...