Dec 12, 2005, 10:17 PM

Път към вечността

  Poetry
1.2K 0 4
Път към вечността     Пламъчето бавно избледнява... Празнотата ме изпълва до полуда, не прощава. Вече спря и да се съмва...   Денят превърна се в заблуда, донесе мрака, сънищата взе... Сам, във себе си изгубен, пътя празен аз поех!   Живот безплътен не мога да живея, искрящ с фалшива топлина! В компания на сенки, душата да пилея за късче слаба, бледа светлина...   В лабиринт от звуци търся тишина, в земя на мъртви диря живите цветя... Очите слепи отнеха реалността, оставиха ме сам да търся вечността....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Крумов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиви стихове. Дано любовта се е върнала при теб. 6 от мен.И ти пожелавам да възродиш любовта.
  • А всъщност има ли вечност и ако има какво представлява тя?!Дали това е пътят към самия себе си...Неее!!!Ако не уважаваш решенията си,значи не уважаваш и себе си..Ти си ми умничък и можеш..Оценката си я знаеш,защото съм ти фенка
  • Хубав стих!Браво!
  • И това стихче е прекрасно като останалите Браво!Възхищавам ти се 6 от мен :О)

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...