12.12.2005 г., 22:17

Път към вечността

1.2K 0 4
Път към вечността     Пламъчето бавно избледнява... Празнотата ме изпълва до полуда, не прощава. Вече спря и да се съмва...   Денят превърна се в заблуда, донесе мрака, сънищата взе... Сам, във себе си изгубен, пътя празен аз поех!   Живот безплътен не мога да живея, искрящ с фалшива топлина! В компания на сенки, душата да пилея за късче слаба, бледа светлина...   В лабиринт от звуци търся тишина, в земя на мъртви диря живите цветя... Очите слепи отнеха реалността, оставиха ме сам да търся вечността....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Крумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиви стихове. Дано любовта се е върнала при теб. 6 от мен.И ти пожелавам да възродиш любовта.
  • А всъщност има ли вечност и ако има какво представлява тя?!Дали това е пътят към самия себе си...Неее!!!Ако не уважаваш решенията си,значи не уважаваш и себе си..Ти си ми умничък и можеш..Оценката си я знаеш,защото съм ти фенка
  • Хубав стих!Браво!
  • И това стихче е прекрасно като останалите Браво!Възхищавам ти се 6 от мен :О)

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...