26 nov 2005, 10:11

път на болката 

  Poesía
1552 0 4

И ето отново поемам пътя на болката,
който води до пронизваща самота...
Вървя напред по пътя прокълнат;
път толкова познат...
Надеждата за мен превърна се в спомен.
Не намирам вече красота в света огромен...
Лед сковава моето сърце
и в Омразата се вкопчвам с две ръце.
Изпари се любовта,
от мен не лъха вече доброта.
Сълзи, болка, обида - това е минало за мен!
От днес нататък безчувствена ще бъда, не ще усещам топлината на утрешния ден!
Дяволът е новият ми господар,
нека на живота ми да бъде цар!
Вечно зло в мен се е вселило
и сърцето ми е покорило...

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Омразата не е начинът
  • Гери, стихотворението е страхотно - даже повече от страхотно.Но негледай на живота като чели е настъпил края - лошо винаги ще има, но едно запомни след лошото винаги идва добро и човек трябва да съумява да не пада духом, защото когато настъпи доброто той ще е вече много изморен и няма да има сили да посрещне щастието - А птичката един път каца на рамото и не се знае кога е това и дали няма да я изтървеш докато душата ти плаче.И още нещо като съвет от мен - позволявам си да ти дам съвет защото страшно ми допаднаха твоите стихотворение- чрез тях аз те опознах и смятам, че си едно много добро момиче копнеещо за щастие от стиховете ти ми стана ясно, че обичаш човек, който може би по правилата на живота си забраняваш да обичаш - съветвам те -НЕ МУ МИСЛИ -ДОРИ И В ГРЯХ ДА ВЛЕЗЕШ ОСЪЩЕСТВИ ТАЗИ ТВОЯ ВРЪЗКА - МОЖЕ ТОВА ДА Е ЛЮБОВТА НА ЖИВОТАТА ТИ А ТИ ПРОСТО ДА Я ИЗТЪРВЕШ ДОКАТО МИСЛИШ КОЕ Е ПРАВИЛНО И КОЕ НЕ Е! НИЩО СЛУЧАЙНО НЯМА НА ТОЗИ СВЯТ И ТИ СЛУЧАЙНО НЕ СИ СЕ ВЛЮБИЛА В ТОЗИ ЧОВЕК - ПРОБВАЙ -ПЪК КАКВОТО САБЯ ПОКАЖЕ!НАЛИ ТИ КАЗАХ ПТИЧКАТА ЕДИН ПЪТ КАЦА НА РАМОТО !ДЕЙСТВАЙ - МИЛА ЗА ТОВА ХУБАВО СТИХОТВОРЕНИЕ ИЗПЪЛНЕНО С ТОЛКОВА МНОГО ЧУВСТВА ТИ ПОСТАВЯМ ШЕСТИЦА
  • Браво Гериии поздравявам те !
  • леле много е хубаво това стихчеот мен 6
Propuestas
: ??:??