И ето отново поемам пътя на болката,
който води до пронизваща самота...
Вървя напред по пътя прокълнат;
път толкова познат...
Надеждата за мен превърна се в спомен.
Не намирам вече красота в света огромен...
Лед сковава моето сърце
и в Омразата се вкопчвам с две ръце.
Изпари се любовта,
от мен не лъха вече доброта.
Сълзи, болка, обида - това е минало за мен!
От днес нататък безчувствена ще бъда, не ще усещам топлината на утрешния ден!
Дяволът е новият ми господар,
нека на живота ми да бъде цар!
Вечно зло в мен се е вселило
и сърцето ми е покорило...
© Усмивка Все права защищены