26.11.2005 г., 10:11

път на болката

2.1K 0 4

И ето отново поемам пътя на болката,
който води до пронизваща самота...
Вървя напред по пътя прокълнат;
път толкова познат...
Надеждата за мен превърна се в спомен.
Не намирам вече красота в света огромен...
Лед сковава моето сърце
и в Омразата се вкопчвам с две ръце.
Изпари се любовта,
от мен не лъха вече доброта.
Сълзи, болка, обида - това е минало за мен!
От днес нататък безчувствена ще бъда, не ще усещам топлината на утрешния ден!
Дяволът е новият ми господар,
нека на живота ми да бъде цар!
Вечно зло в мен се е вселило
и сърцето ми е покорило...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Омразата не е начинът
  • Гери, стихотворението е страхотно - даже повече от страхотно.Но негледай на живота като чели е настъпил края - лошо винаги ще има, но едно запомни след лошото винаги идва добро и човек трябва да съумява да не пада духом, защото когато настъпи доброто той ще е вече много изморен и няма да има сили да посрещне щастието - А птичката един път каца на рамото и не се знае кога е това и дали няма да я изтървеш докато душата ти плаче.И още нещо като съвет от мен - позволявам си да ти дам съвет защото страшно ми допаднаха твоите стихотворение- чрез тях аз те опознах и смятам, че си едно много добро момиче копнеещо за щастие от стиховете ти ми стана ясно, че обичаш човек, който може би по правилата на живота си забраняваш да обичаш - съветвам те -НЕ МУ МИСЛИ -ДОРИ И В ГРЯХ ДА ВЛЕЗЕШ ОСЪЩЕСТВИ ТАЗИ ТВОЯ ВРЪЗКА - МОЖЕ ТОВА ДА Е ЛЮБОВТА НА ЖИВОТАТА ТИ А ТИ ПРОСТО ДА Я ИЗТЪРВЕШ ДОКАТО МИСЛИШ КОЕ Е ПРАВИЛНО И КОЕ НЕ Е! НИЩО СЛУЧАЙНО НЯМА НА ТОЗИ СВЯТ И ТИ СЛУЧАЙНО НЕ СИ СЕ ВЛЮБИЛА В ТОЗИ ЧОВЕК - ПРОБВАЙ -ПЪК КАКВОТО САБЯ ПОКАЖЕ!НАЛИ ТИ КАЗАХ ПТИЧКАТА ЕДИН ПЪТ КАЦА НА РАМОТО !ДЕЙСТВАЙ - МИЛА ЗА ТОВА ХУБАВО СТИХОТВОРЕНИЕ ИЗПЪЛНЕНО С ТОЛКОВА МНОГО ЧУВСТВА ТИ ПОСТАВЯМ ШЕСТИЦА
  • Браво Гериии поздравявам те !
  • леле много е хубаво това стихчеот мен 6

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...