19 oct 2014, 11:00

Път нататък

  Poesía » Civil
385 0 2

Съдбата - сложена на карта

и времето е против нас.

И пак ли ние сме на старта

в последния - дванайсти - час?

 

Сгъстяват облаци боите.

Небето губи хоризонт.

Нима сега не се боите

от скрития небесен фронт?

 

Слънцата днес не са на мода.

Брадати облаци - над нас.

За тях - голямата изгода

да упражняват свойта власт.

 

Гърми, трещи и се раздира

едно небе без цвят и знак.

И както вече се разбира,

затри се български юнак.

 

Народ-страдалец, като мишка

отдръпна се и на: се скри!

Отрони сетната въздишка

и път нататък не откри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Стойна!За коментара и за оценката!
    Радвам се, че харесваш стиховете ми!Не мога да не отбележа, че и ти пишеш хубави стихове!Затова и аз те чета!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Никола, поздравявам те с поредното хубаво стихотворение!
    Желая ти спокоен ден!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...