19 oct 2014, 11:00

Път нататък

  Poesía » Civil
381 0 2

Съдбата - сложена на карта

и времето е против нас.

И пак ли ние сме на старта

в последния - дванайсти - час?

 

Сгъстяват облаци боите.

Небето губи хоризонт.

Нима сега не се боите

от скрития небесен фронт?

 

Слънцата днес не са на мода.

Брадати облаци - над нас.

За тях - голямата изгода

да упражняват свойта власт.

 

Гърми, трещи и се раздира

едно небе без цвят и знак.

И както вече се разбира,

затри се български юнак.

 

Народ-страдалец, като мишка

отдръпна се и на: се скри!

Отрони сетната въздишка

и път нататък не откри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Стойна!За коментара и за оценката!
    Радвам се, че харесваш стиховете ми!Не мога да не отбележа, че и ти пишеш хубави стихове!Затова и аз те чета!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Никола, поздравявам те с поредното хубаво стихотворение!
    Желая ти спокоен ден!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...