Път нататък
Съдбата - сложена на карта
и времето е против нас.
И пак ли ние сме на старта
в последния - дванайсти - час?
Сгъстяват облаци боите.
Небето губи хоризонт.
Нима сега не се боите
от скрития небесен фронт?
Слънцата днес не са на мода.
Брадати облаци - над нас.
За тях - голямата изгода
да упражняват свойта власт.
Гърми, трещи и се раздира
едно небе без цвят и знак.
И както вече се разбира,
затри се български юнак.
Народ-страдалец, като мишка
отдръпна се и на: се скри!
Отрони сетната въздишка
и път нататък не откри...
© Никола Апостолов All rights reserved.
