30 ene 2009, 20:21

Път назад

  Poesía » Otra
916 0 3

Няма път назад,

а само болка,

облечена в мъгла,

душите са изтрити

и има само

лица, изпити от страха.

Няма път назад

и няма как да се обърна,

вървя сама

и в море от грешки

пак потъвам.

Няма път назад,

но да спра не мога,

само споменът сега

ме кара да вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно, но много красиво!!!Галя аз съм сигурен, че все пак ти си едно усмихнато момиче въпреки тъжните стихове и мисля, че чрез стиховете ти сe освобождаваш от болката което е хубаво поздрави отново за написаното!
  • Галя, много искам да ми повярваш, че най-хубавите неща са пред теб, но ти гледаш само в обратна посока. Отвори си душата и за нещо по-светло, защото някои неща от миналото наистина заслужават да им палим свещи, метафорично казано. Напиши нещо усмихнато, намери някоя по-светла лирическа и ми я покажи тук.
  • Красиво!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...