Няма път назад,
а само болка,
облечена в мъгла,
душите са изтрити
и има само
лица, изпити от страха.
Няма път назад
и няма как да се обърна,
вървя сама
и в море от грешки
пак потъвам.
Няма път назад,
но да спра не мога,
само споменът сега
ме кара да вървя.
© Галя Георгиева Всички права запазени