30.01.2009 г., 20:21

Път назад

911 0 3

Няма път назад,

а само болка,

облечена в мъгла,

душите са изтрити

и има само

лица, изпити от страха.

Няма път назад

и няма как да се обърна,

вървя сама

и в море от грешки

пак потъвам.

Няма път назад,

но да спра не мога,

само споменът сега

ме кара да вървя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно, но много красиво!!!Галя аз съм сигурен, че все пак ти си едно усмихнато момиче въпреки тъжните стихове и мисля, че чрез стиховете ти сe освобождаваш от болката което е хубаво поздрави отново за написаното!
  • Галя, много искам да ми повярваш, че най-хубавите неща са пред теб, но ти гледаш само в обратна посока. Отвори си душата и за нещо по-светло, защото някои неща от миналото наистина заслужават да им палим свещи, метафорично казано. Напиши нещо усмихнато, намери някоя по-светла лирическа и ми я покажи тук.
  • Красиво!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...