С криле под дъжда полетѝ,
в света, далеч си ти.
С Молитва себе си бъди
и с вяра, пътувай ти.
Път от мечти извървяхме,
път в който вярвахме,
с майчина благословия,
Молитва създадохме.
Отпращай страхове,
отпращай вик съдбовен!
Някъде сред ветрове,
долови моя глас чудотворен.
Роди се светлина,
по пътека от добрина–
многоцветна е тя,
красива като чеда.
И нашата песен се роди от обичта –
нежна, красива с нотите на любовта.
Заиграхме с чисто сърце,
и с нас затанцуваха святи Богове.
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados