10 jun 2007, 11:13

Път за вдвама

  Poesía
760 0 0

Виждаш ли как се стичат сълзите?
Виждаш ли как запълват те следите,

останали след теб?
Виждаш
ли болките в мъглите?
Виждаш ли как се редят, разпилени, дните,

прекарани без теб?

Сляпа
болка на живот в тъга ,
сляпа
е моята влюбена в теб душа.
Не желае да прогледне - 
замъглява я вкуса на твойте устни в нощта.

Уморени, моите крила над залеза политат
и покривам ги в мъгла.
Бяла дъга без цвят и светлина
през деня преследва моя път.

И път вървя за двама ,
а най-сама съм на света -
щом не усещам твойта топлина
до себе си в нощта.


Дaвам всичко за теб - 
обратно искам те до мен.
Обратно -
ако
някога си бил до мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...