10 июн. 2007 г., 11:13

Път за вдвама

763 0 0

Виждаш ли как се стичат сълзите?
Виждаш ли как запълват те следите,

останали след теб?
Виждаш
ли болките в мъглите?
Виждаш ли как се редят, разпилени, дните,

прекарани без теб?

Сляпа
болка на живот в тъга ,
сляпа
е моята влюбена в теб душа.
Не желае да прогледне - 
замъглява я вкуса на твойте устни в нощта.

Уморени, моите крила над залеза политат
и покривам ги в мъгла.
Бяла дъга без цвят и светлина
през деня преследва моя път.

И път вървя за двама ,
а най-сама съм на света -
щом не усещам твойта топлина
до себе си в нощта.


Дaвам всичко за теб - 
обратно искам те до мен.
Обратно -
ако
някога си бил до мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...