25 feb 2008, 18:22

Пътека 

  Poesía » Otra
595 0 7

Тъмна пътечка, чезнеща в мрака.
Някъде близо просветват сияния.
Крачка след крачка, животът не чака.
Всяко препятствие носи послания.

Вървим в лабиринти безмилостно тесни,
покрити със прах от разбити мечти
и вкопчени здраво в инструкции лесни,
строим и се крием зад здрави стени.

А пътят е вън, криволичещ в гората,
без ясна посока, с безброй разклонения.
Небето е синьо, зелена - тревата.
Вървя, изоставил всички съмнения.

Понякога спирам за миг да почина,
присядам встрани и стоя в тишината,
След малко потеглям със нова причина,
със нова любов и копнеж във душата.

А всичко е част от безкраен процес -
любов, доброта, постоянно развитие.
Животът е тук, той е винаги днес,
и всеки нов ден носи ново откритие.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??