Пътека
Тъмна пътечка, чезнеща в мрака.
Някъде близо просветват сияния.
Крачка след крачка, животът не чака.
Всяко препятствие носи послания.
Вървим в лабиринти безмилостно тесни,
покрити със прах от разбити мечти
и вкопчени здраво в инструкции лесни,
строим и се крием зад здрави стени.
А пътят е вън, криволичещ в гората,
без ясна посока, с безброй разклонения.
Небето е синьо, зелена - тревата.
Вървя, изоставил всички съмнения.
Понякога спирам за миг да почина,
присядам встрани и стоя в тишината,
След малко потеглям със нова причина,
със нова любов и копнеж във душата.
А всичко е част от безкраен процес -
любов, доброта, постоянно развитие.
Животът е тук, той е винаги днес,
и всеки нов ден носи ново откритие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Илиев Все права защищены
