rozita-p (Росица)
120 1324
27 oct 2010, 13:56

Пътека 

  Poesía » Otra
526 0 5

Малка бяла пътека пред мен все върви,

мойте стъпки по стръмното дърпа.

„Хайде”, казва ми, ”бързай, иди, провери,

виж какво е зад другия ъгъл”.

 

И послушно аз припкам, местя крак подир крак,

а зад ъгъла виждам отново

мойта малка пътека - криволичи сама

и полека се губи от взора.

 

Запъхтян се набирам – няма ли край?

Извървях вече толкова стъпки,

изсънувах, извиках, изплаках, изсмях,

всички болки и думи. Преглътнах

 

не една самота. А челото ми – в пот,

може би, още малко остава -

не по-кратко от нечий човешки живот,

не по-дълго от миг на забрава.

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??