rozita-p (Росица)
120 1324
27.10.2010 г., 13:56 ч.

Пътека 

  Поезия » Друга
527 0 5

Малка бяла пътека пред мен все върви,

мойте стъпки по стръмното дърпа.

„Хайде”, казва ми, ”бързай, иди, провери,

виж какво е зад другия ъгъл”.

 

И послушно аз припкам, местя крак подир крак,

а зад ъгъла виждам отново

мойта малка пътека - криволичи сама

и полека се губи от взора.

 

Запъхтян се набирам – няма ли край?

Извървях вече толкова стъпки,

изсънувах, извиках, изплаках, изсмях,

всички болки и думи. Преглътнах

 

не една самота. А челото ми – в пот,

може би, още малко остава -

не по-кратко от нечий човешки живот,

не по-дълго от миг на забрава.

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??