Пътека
Малка бяла пътека пред мен все върви,
мойте стъпки по стръмното дърпа.
„Хайде”, казва ми, ”бързай, иди, провери,
виж какво е зад другия ъгъл”.
И послушно аз припкам, местя крак подир крак,
а зад ъгъла виждам отново
мойта малка пътека - криволичи сама
и полека се губи от взора.
Запъхтян се набирам – няма ли край?
Извървях вече толкова стъпки,
изсънувах, извиках, изплаках, изсмях,
всички болки и думи. Преглътнах
не една самота. А челото ми – в пот,
може би, още малко остава -
не по-кратко от нечий човешки живот,
не по-дълго от миг на забрава.
© Росица All rights reserved.
