Аз не спирам, избирам, римувам,
до поле от мечти се редя –
и в красивите нощи бленувам
за шейна от безкрайни слова.
Долетях от земите на Рая,
и узнах, че боли да си жив.
Пожелах ли душите да смая,
като края на спомен горчив?
Ще разлая планетните сили,
и ще пия от дните съдби…
За очите, тегобите скрили,
ще съм зов и пътека в зори. ...