На сребърна лента се вие пътека
сред лъки зелени, сред буни треви.
И свежо прохладната вечер полека
с въздишка разпръсква златисти лъчи.
На изток кат арка светлина огряла
сияйна и девствено чиста дъга.
Под нея замислена сякаш-заспала
почива земята в сладка нега.
И брястът разкошно разперил е клони,
облъхнати нежно от хладен ветрец.
Стаената болка в душата отрони,
печален навеки, незнаен певец. ...