21 oct 2011, 19:48

Пътека от мълнии

794 0 18

 

 

 

 

ПЪТЕКА ОТ МЪЛНИИ

 

 

Адреси, квартири...

Поредният дом.

Съдбата ми - кърпена.

В черни чували.

Пътека от мълнии.

Сянка на гном.

А дните - погребани.

Мъртви кавали.

 

Конфети от патос.

Препъващ се звук.

Начупени спомени.

Стръмна надежда.

Сънят ми - премазан.

От думата-чук.

Озъбена ножица.

Чужди кроежи.

 

Погрешен сценарий.

Запушен комин.

Оголени корени.

Вестник, квартира...

Дъхът ми - в чувала.

Последен. Един.

Животът ми - с маска.

... И звън на секира...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро да е утрото ви, момичета!Радвам се, че отново сте посетили моята поетична страничка и сте оставили милите си коментари!
    Благодаря ви сърдечно: Али и Елена!
  • !!!!!!!! Поздрав сърдечен!
  • Жестока равносметка...болка.И талант,разбира се.
  • Поетът си е поет, дори и само от един коментар можеш да го усетиш!
    Трябва да сменя партитурата и да засвиря по-жизнерадостно!
    Приятелски поздрав, Вал!
  • Сякаш ядно чукаш с един пръст по клавишите на пиано.
    Желая ти звън - на радост.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...