Пътека съм.
По мен вървиш.
И рани правиш.
Как боли!
Във синорите се оглеждаш.
Кръвта ми пиеш.
Със очи.
Не виждаш.
И нехаеш.
За сълзите ми.
В изповедалнята ми влизаш.
А там студено е.
От истините ми.
И с цвете във ръка
очакваш устните ми.
Мигът във вечност
запечатах в дните ми.
Иди си.
Остави мечтите ми.
Таня Кирилова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
