16 dic 2008, 13:01

Пътека в сърцето

  Poesía
1.1K 0 2

Измамна ледена прегръдка

е сковала короните

на тъжни дървета.

Пуст е склонът.

Опустя и пътеката,

по която тичах към теб

Дъжд вали от очите ми,

покрити с воала на сива мъгла,

а бодлите на вятъра

издраха в сърцето ми

белези грозни тъга.

Тихо е.

Няма го и гарванът.

Него взех за заложник,

застраховка за бъдния ден,

когато само ехото

ще напомня за мен.


Някой ден ще зарасне пътеката,

ще се обсипе с пъстри цветя,

птици ще пеят, приветствайки

Тържеството на Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, момичета!
    Благодаря, че четете писаниците ми.
    Доре, скоро не съм писала разказ... тъжен емотикон, но ще се поправя
  • харесвам разказите ти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...