Измамна ледена прегръдка
е сковала короните
на тъжни дървета.
Пуст е склонът.
Опустя и пътеката,
по която тичах към теб
Дъжд вали от очите ми,
покрити с воала на сива мъгла,
а бодлите на вятъра
издраха в сърцето ми
белези грозни тъга.
Тихо е.
Няма го и гарванът.
Него взех за заложник,
застраховка за бъдния ден,
когато само ехото
ще напомня за мен.
Някой ден ще зарасне пътеката,
ще се обсипе с пъстри цветя,
птици ще пеят, приветствайки
Тържеството на Любовта!
© Наталия Иванова Todos los derechos reservados
Благодаря, че четете писаниците ми.
Доре, скоро не съм писала разказ... тъжен емотикон, но ще се поправя