16 dic 2008, 13:01

Пътека в сърцето

  Poesía
1.1K 0 2

Измамна ледена прегръдка

е сковала короните

на тъжни дървета.

Пуст е склонът.

Опустя и пътеката,

по която тичах към теб

Дъжд вали от очите ми,

покрити с воала на сива мъгла,

а бодлите на вятъра

издраха в сърцето ми

белези грозни тъга.

Тихо е.

Няма го и гарванът.

Него взех за заложник,

застраховка за бъдния ден,

когато само ехото

ще напомня за мен.


Някой ден ще зарасне пътеката,

ще се обсипе с пъстри цветя,

птици ще пеят, приветствайки

Тържеството на Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, момичета!
    Благодаря, че четете писаниците ми.
    Доре, скоро не съм писала разказ... тъжен емотикон, но ще се поправя
  • харесвам разказите ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...