16.12.2008 г., 13:01

Пътека в сърцето

1.1K 0 2

Измамна ледена прегръдка

е сковала короните

на тъжни дървета.

Пуст е склонът.

Опустя и пътеката,

по която тичах към теб

Дъжд вали от очите ми,

покрити с воала на сива мъгла,

а бодлите на вятъра

издраха в сърцето ми

белези грозни тъга.

Тихо е.

Няма го и гарванът.

Него взех за заложник,

застраховка за бъдния ден,

когато само ехото

ще напомня за мен.


Някой ден ще зарасне пътеката,

ще се обсипе с пъстри цветя,

птици ще пеят, приветствайки

Тържеството на Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, момичета!
    Благодаря, че четете писаниците ми.
    Доре, скоро не съм писала разказ... тъжен емотикон, но ще се поправя
  • харесвам разказите ти!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...