Пътека в сърцето
Измамна ледена прегръдка
е сковала короните
на тъжни дървета.
Пуст е склонът.
Опустя и пътеката,
по която тичах към теб
Дъжд вали от очите ми,
покрити с воала на сива мъгла,
а бодлите на вятъра
издраха в сърцето ми
белези грозни тъга.
Тихо е.
Няма го и гарванът.
Него взех за заложник,
застраховка за бъдния ден,
когато само ехото
ще напомня за мен.
Някой ден ще зарасне пътеката,
ще се обсипе с пъстри цветя,
птици ще пеят, приветствайки
Тържеството на Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени