17 sept 2005, 18:51

Пътеки

  Poesía
869 0 1

 

 

Изабягах в самотата себе си за да намеря,

надзърнах в дребното, и  открих безкрайността !

В делничното се огледах и видях химери,

за живота даже не попитах – тук витае тленността!

 

Отвъд немога да надзърна,

уви, тъй сляп съм за това

В миналото няма да се върна,

там някаква оставил съм черта.

 

Разпънат между минало и бъдно

неусетно в лутане минават дните,

загледан с безпокойство към отвъдното

следи оставям в пясъка – преследвайки мечтите!

 

Преброждам времето понесъл свойта орисия

пропускал често светли мигове,

вълшебствата за да преоткрия

из странните духовни светове...

 

Щастие бе личности да срещна

и милостива бе към мен съдбата

в тъмнината виждам светлина ответна

и надежда -  има бъдеще и за децата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...