17 sept 2005, 18:51

Пътеки

  Poesía
867 0 1

 

 

Изабягах в самотата себе си за да намеря,

надзърнах в дребното, и  открих безкрайността !

В делничното се огледах и видях химери,

за живота даже не попитах – тук витае тленността!

 

Отвъд немога да надзърна,

уви, тъй сляп съм за това

В миналото няма да се върна,

там някаква оставил съм черта.

 

Разпънат между минало и бъдно

неусетно в лутане минават дните,

загледан с безпокойство към отвъдното

следи оставям в пясъка – преследвайки мечтите!

 

Преброждам времето понесъл свойта орисия

пропускал често светли мигове,

вълшебствата за да преоткрия

из странните духовни светове...

 

Щастие бе личности да срещна

и милостива бе към мен съдбата

в тъмнината виждам светлина ответна

и надежда -  има бъдеще и за децата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...