Изабягах в самотата себе си за да намеря,

надзърнах в дребното, и  открих безкрайността !

В делничното се огледах и видях химери,

за живота даже не попитах – тук витае тленността!

Отвъд немога да надзърна,

уви, тъй сляп съм за това

В миналото няма да се върна,

там някаква оставил съм черта.

Разпънат между минало и бъдно

неусетно в лутане минават дните,

загледан с безпокойство към отвъдното

следи оставям в пясъка – преследвайки мечтите!

Преброждам времето понесъл свойта орисия

пропускал често светли мигове,

вълшебствата за да преоткрия

из странните духовни светове...

Щастие бе личности да срещна

и милостива бе към мен съдбата

в тъмнината виждам светлина ответна

и надежда -  има бъдеще и за децата...