Изабягах в самотата себе си за да намеря,
надзърнах в дребното, и открих безкрайността !
В делничното се огледах и видях химери,
за живота даже не попитах – тук витае тленността!
Отвъд немога да надзърна,
уви, тъй сляп съм за това
В миналото няма да се върна,
там някаква оставил съм черта.
Разпънат между минало и бъдно
неусетно в лутане минават дните,
загледан с безпокойство към отвъдното
следи оставям в пясъка – преследвайки мечтите! ...