3 ene 2016, 4:30

Пътеки

  Poesía » Otra
1.1K 0 8

 

Днес рано заплака небето,

        снежинки зарони полека.

Тъй бързо превърна земята

        във бяла и гладка пътека.

 

Все казваш, че имаш ли избор,

        веднага ще тръгнеш по нея.

Но твърде е равна за мене,

        от бялото ще ослепея.

 

Зная, че трудните пътища

        до нещо красиво ни водят.

Всичките снежни мечтатели

        по тях нямат смелост да ходят.

 

Посоките ясни оставям,

        не искам да бъдат и леки.

Напред ще закрача самичка,

        ще търся аз свойта пътека.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...